Въ имя отца и сына и святаго духа. Се язъ рабъ божии Григорьи ским[никъ] Иванове пишю рукописанье при своемъ животЪ. Приказываю братьи своеи и племяни своему, Ларивону и Дмитру, и зятьи своеи, дочереимъ своимъ, Оксиньи и Марини, и внучатамъ своимъ, буди вамъ вЪдомо. Что есмь продалъ сЪло на Лукыни берьгы за озЪромъ святому Николи — и въ вЪкы и старыми грамотами, игумену Василею и всеи братьи черенцамъ: дворъ и дворище, на гори 3 поля, по[дъ] дворомъ орамая земля, да пожня наволокъ, да другыи навълокъ пожни Карлаевескыи, и притеребы, и заполькы, и рЪпища, и ловища, и в рЪчекы участокъ ловити, на юрмоли орамая земля Пупъ и пожня, от Ивановицевъ межи от ивовъго куста верхъ до коньць логу, другая пожня противу погоста, межа от Карлаеви межи до Дурневи межи, орамая земля, овсище урЪцище, межа от Степанови межи от попъви до Тимошкини межи, в КЪпали орамая земля, а съ Гришкою улица проежьщая по пъловинамъ, а межа до Дурневи межи. И дали на тои земли и на двори и на пожняхъ 5 съроковъ бЪлкы, корова попълънка никольскихъ кунъ. А то сЪло святому НиколЪ [в] вЪкы. А хто буде моего роду, или племяни, или братьи, или зятьи, или дочереи, или внуцатъ, а хто иметъ мое старцево Григорьевъ проданье подвигывати, дадутъ святому НиколЪ 50 съроковъ бЪлкы да корову попълънъкъ с приплодомъ. А на то богъ послухъ и отець мои душевнои игуменъ Васильи святаго НиколЪ. А на души были: Михаило ОфромЪевичь, Максимъ Федоровичь, Левонтьи Сменовичь, попъ Степанъ, зять его, Селюша Павлове, Тимошка Федоровъ, Тимофеи Баи, Павле, зять его, Левуша Бутаковъ. А у печати стоялъ игуменъ Васильи да Григорьи старьць самъ. [203]